събота, февруари 24, 2024
Новини

Упадъкът на българското училище

Резултатите от изследването PISA отново ни накараха да се замислим за качеството на българското образование. Кой е виновен за упадъка му? Остарелите учебници или слабите учители? Или пък материалната и духовна нищета?

Драмата в българското образование се задълбочава все повече. Международното проучване PISA за пореден път потвърди този факт. Появиха се множество и различни версии за причините, които пораждат трайна функционална неграмотност сред подрастващите българи и ги лишават от каквито и да е перспективи за житейска и професионална реализация. Вече на все по-висок глас се говори за „социална ножица и в образованието“, за „масово възпроизвеждане на бедността“.

Всъщност всеки българин всекидневно е засегнат или замесен по един или друг начин в проблематиката. За никого не е тайна съществуването на „паралелни учебни практики“ или т.нар. частни уроци, нито пък формалността на външното оценяване, пропускането на важни образователни фокуси още от началното училище и „разкъсаните връзки“ между ученик и учебник.

„Свързващото звено между ученика и учебника е учителят. Такава е логиката на учебния процес. Учителят е най-важната фигура в него. Той води, подкрепя, въвежда децата в света на знанието. Той трябва да ги мотивира, да ги научи как да учат и анализират, а не просто да ги накара да наизустяват факти“, казва Йоана Томова, председател на Съвета на директорите на най-голямото издателство за учебници и учебна литература „Просвета“. Тя привежда примери от холандско атестиране, направено през 2008-ма година. Резултатите от него показват, че комбинацията от добър учител и добър учебник води до отличен резултат, тази от добър учител и слаб учебник също води до добър резултат, комбинацията от слаб учител и слаб учебник води до катастрофален резултат, а тази от слаб учител и добър учебник – до слаб резултат. Затова и Йоана Томова е категорична, че най-важни са качествата на учителя, а не качествата на учебника.

Търсят се добрите учители

„Ние, разбира се, полагаме усилия да създадем максимално добри и резултатни учебници, защото така подкрепяме учителя и улесняваме ученика. Не винаги това е лесно. По някои предмети учебните програми са излишно натоварени с понятия и факти без никаква логическа връзка. Действащите в момента учебни програми са писани преди повече от 11 години и в тях не са застъпени базисни умения и ключови компетентности. Както е известно, учебниците трябва стриктно да следват учебните програми. Опитваме се да компенсираме недостатъците на учебните програми с разнообразни учебни помагала“, обяснява Томова.

Факт е, че днес цялата образователна система се пропуква, въпреки някои отделни добри резултати. Блестящите представяния на наши млади математици и медалите им от световни състезания само ни подсещат за общото ниско ниво. „Подобни успехи се дължат на наличието на специализирани математически гимназии – нещо, което не се среща навсякъде“, обяснява Пламен Паскалев, управител на специализираното издателство за учебници и помагала по математика „Архимед 2“.

Според Паскалев, в тези специализирани гимназии има и добри, ентусиазирани преподаватели, които са особено важни за успехите на състезателите. „Трябва да се знае обаче, че математическите състезания са нещо като специализирана общност – дават се по-особени типове задачи. Трябва да си навлязъл там, да си на ясно какви са тенденциите и тогава да готвиш състезатели. Ние в това отношение имаме традиции. Съвсем отделен въпрос е ситуацията в масовото училище“, изтъква той.

Според него в масовото училище първият проблем е, че няма никакъв контрол от страна на инспекторат и директори и поради това учителите правят каквото си искат, т.е. там няма реални изисквания за повишаване на квалификацията и следене на развитието. Вторият проблем на масовото училище, според Паскалев, е, че много от учителите са лошо подготвени и тотално демотивирани. „Педагогическият профил не е привлекателен и за тези специалности има малко кандидати. Учителските заплати са просто безобразно ниски“, обяснява управителят на специализираното издателство „Архимед 2“. Той обобщава ситуацията в масовото училище така: „Там хем учителите са слаби, хем никой не контролира.“

Учениците – жертва на образованието

Йоана Томова поставя пръст в раната, назовавайки няколко от най-болезнените теми, които всекидневно обсъждаме. „Най-уязвими са децата, защото те са в центъра на цялата система, наречена средно образование. Те стават жертва на остарелите учебни програми и остарелите учебници (учебниците за гимназиалните класове са писани преди повече от 14 години и са най-стари в системата, а точно по тях учениците се готвят за зрелостните изпити), на недостатъчно квалифицирани учители, на цялата материална и духовна нищета в заобикалящата ги българска действителност, на липсата на адекватно оценяване“, казва Томова.

Тя смята, че най-слабото звено е външното оценяване, защото резултатите се използват единствено за вписване на оценката в свидетелството на ученика и предопределят в голяма степен бъдещето му. Томова обръща сериозно внимание на абсурдния факт, че въпросните резултати от външното оценяване след четвърти, седми и единадесети клас до момента не са ползвани за публикуване на рейтинговата система на училищата, за огласяване на успешни учители и добри практики, за анализ на често правени грешки от учениците, за преработка на учебни програми и учебници с оглед на дефицитите. Категоричното ѝ мнение на дългогодишен издател и експерт е, че не е възможно да решим проблемите в средното образование без да поставим точната диагноза.

2 thoughts on “Упадъкът на българското училище

  • Ха! Интересен коментар особено в частта за контрола.Всъщност контрол има и то какъв, но само над директорите…Да живее Негово Величество УЧИТЕЛЯ! Всички права запазени,поста-неприкосновен, резултатите-колкото толкова…..

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.